Луната грее в тез самотни нощи,
в които те обичам и те чакам още.
Луната осветява моята постеля,
в която се въртя и път не мога да намеря!
Вечерница студено отгоре гордо гледа,
и тъгата ми огромна тихо тя измерва.
Пълнолуние отново и аз не мога да заспя,
в спомени се лутам и тихичко мълча!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
