2 dic 2011, 13:25

Пълнолуние 

  Poesía » De amor
511 0 0

Луната грее в тез самотни нощи,

в които те обичам и те чакам още.

Луната осветява моята постеля,

в която се въртя и път не мога да намеря!

 

Вечерница студено отгоре гордо гледа,

и тъгата ми огромна тихо тя измерва.

Пълнолуние отново и аз не мога да заспя,

в спомени се лутам и тихичко мълча!

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??