2.12.2011 г., 13:25 ч.

Пълнолуние 

  Поезия » Любовна
437 0 0

Луната грее в тез самотни нощи,

в които те обичам и те чакам още.

Луната осветява моята постеля,

в която се въртя и път не мога да намеря!

 

Вечерница студено отгоре гордо гледа,

и тъгата ми огромна тихо тя измерва.

Пълнолуние отново и аз не мога да заспя,

в спомени се лутам и тихичко мълча!

© Дарк Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??