Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
17 окт. 2021 г., 11:43  

Пълзи си ниско и незримо... 

  Поэзия » Философская
1061 5 16

На Мая

 

 

Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като  него те цъфтят.
И впива корените - вени,
отравя даже и пръстта.
Отминат ли го отвратени,
си мисли: Как ще отмъстя!

 

Но ти върви, очи не свеждай,
към бурен някакъв си там.
Дори и да таи надежда,
че ще израсне,  дъб голям.
Че полет ще е всяка стъпка,
за теб сред бури и лъжи.
По невнимание го стъпка?
Е, жилав е. Ще издържи.

 

Ти, птицо неведнъж изгаря,
възкръсва пак сред плам и дим.
Любов си ти, а аз съм вяра
и заедно ще полетим.
Вземи ме,  шапка от плашило,
къде ли аз не съм била?
Отровно биле там се скрило?
Е, да.  Но липсват му крила...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??