Пълзи си ниско и незримо...
На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят.
И впива корените - вени,
отравя даже и пръстта.
Отминат ли го отвратени,
си мисли: Как ще отмъстя!
Но ти върви, очи не свеждай,
към бурен някакъв си там.
Дори и да таи надежда,
че ще израсне, дъб голям.
Че полет ще е всяка стъпка,
за теб сред бури и лъжи.
По невнимание го стъпка?
Е, жилав е. Ще издържи.
Ти, птицо неведнъж изгаря,
възкръсва пак сред плам и дим.
Любов си ти, а аз съм вяра
и заедно ще полетим.
Вземи ме, шапка от плашило,
къде ли аз не съм била?
Отровно биле там се скрило?
Е, да. Но липсват му крила...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
