Първа бръчица
Нещо по косите ми сребрее,
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш:
" Моето момиче, не тъжи.
Тези нещица са маловажни,
косъмчето бяло отрежи. "
Аз ще се усмихна, ще повярвам.
Ти ще се усмихнеш, ще мълчиш.
Няма скоро да ни стигне старост,
щом любов в сърцата и звучи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
