20 mar 2009, 11:26  

Първа бръчица

  Poesía » Otra
1.2K 0 36

Нещо по косите ми сребрее,

на челото бръчица личи.

Може би започвам да старея! –

(Тази мисъл дните ми вгорчи.)

 

Ако те попитам, ще ми кажеш:

" Моето момиче, не тъжи.

Тези нещица  са маловажни,

косъмчето бяло отрежи. "

 

Аз ще се усмихна, ще повярвам.

Ти ще се усмихнеш, ще мълчиш.

Няма скоро да ни стигне старост,

щом любов в сърцата и звучи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наваксвам, Ели!
    Този стих е преживян от много от нас...
    Но не всеки може да го изрече по този страхотен начин!
  • Очите ми не могат да поберат величието...
    Поклон и успех!
  • Докосна, но и разпали душата ми, и посипа в нея спомени - като вишнев цвят! И пак е пролет!
  • красива си
  • Мъдро и красиво е присъствието ви, Яна, Бианка, Нели и Сашо.
    Влюбена пролет ви пожелавам.
    А ти, Сашо отново си се вдъхновил.
    Благодаря ти за милото стихче.
    Усмивки!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...