Първа бръчица
Нещо по косите ми сребрее,
на челото бръчица личи.
Може би започвам да старея! –
(Тази мисъл дните ми вгорчи.)
Ако те попитам, ще ми кажеш:
" Моето момиче, не тъжи.
Тези нещица са маловажни,
косъмчето бяло отрежи. "
Аз ще се усмихна, ще повярвам.
Ти ще се усмихнеш, ще мълчиш.
Няма скоро да ни стигне старост,
щом любов в сърцата и звучи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
