20 сент. 2007 г., 10:40

Първа носталгия 

  Поэзия
457 0 4
 

Първа  Носталгия


Понякога, много понякога,

изригват над нас звездопади,

изпълват сърцата ни с блясък

и чупим с ръцете желязо.

И тичаме, древни, по равното,

изпънали всичките жили,

на краката ни боси през раните

в нас земната сила се влива.

Устите, широко разтворени,

първичния вятър поглъщат,

очите безумни, учудени,

старите сили възвръщат.

Кръвта ни гори във телата,

изгаря всичките мисли,

нахлуваме горди в безкрая...

и ставаме толкова истински.


Понякога, само понякога.

© Стилиян Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??