Първа носталгия
Първа Носталгия
Понякога, много понякога,
изригват над нас звездопади,
изпълват сърцата ни с блясък
и чупим с ръцете желязо.
И тичаме, древни, по равното,
изпънали всичките жили,
на краката ни боси през раните
в нас земната сила се влива.
Устите, широко разтворени,
първичния вятър поглъщат,
очите безумни, учудени,
старите сили възвръщат.
Кръвта ни гори във телата,
изгаря всичките мисли,
нахлуваме горди в безкрая...
и ставаме толкова истински.
Понякога, само понякога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Иванов Всички права запазени
