13 дек. 2013 г., 21:29

Първа радост

812 0 0

 

 

            Къде е моят дом и моята родина,

            щом всички чувствам ги тъй близки.

            Аз знам къде съм се родила,

            но дали това сърцето иска.

 

            Сприхава съм малко -

            взех назаем македонски нрав,

            но признавам, ще е жалко

            и без гръцкия характер здрав.

 

            Не, не чупя чаши и чинии.

            По английски, тихо ще поспоря.    

            Ще започна изречението с „вие”

            и чайче ще посръбвам, докато говоря.

 

            Вярвам и в американската мечта.

            За нен не е мечта, щом е реалност.

            Слабост имам и към италианските вина,

            това е просто мъничка формалност.

           

            Усетът ми в кухнята е френски,

            но налагам си японска дисциплина.

            Макар понякога по женски,

            като циганка ще те проклинам.

           

            Танците са от латинската ми кръв,

            романтиката няма как да скрия.

            Серенади, цветя и кой ли пръв,

            душата ми ще може да открие.

 

            Понякога със вятъра си тичам

            и в духове вярвам, не зная защо.

            Капани за сънища да правя обичам,

            сигурно индианка съм малко! Какво?

 

            Като хималайците съм оптимист.

            По руски пък „наздраве” ще ви кажа.

            Не знам какво е да си националист

            и без вина си стягам пак багажа.

           

            И тръгвам към поредната държава,

            за да се почувствам част от нея.

            Култури нови пак ще изучавам.

            Света да опозная, тъй копнея.

 

            „О, да! Тревата тук е по-зелена! – казвам,

            а после с изненада чувам „Облаче ле бяло”.

            Сълзите неизречени думи изказват,

            сърцето ми за миг е сякаш спряло.

 

            И изведнъж за нашето небе жадувам,

            за „наште планини зелени”,

            защото българка да се наричам,

            първа радост, ще е винаги за мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...