Първа среща
Така започна всичко -
беше дълго лято, в зениците ни капеше омара.
В това градче, от тишина залято,
ти стъпките ми спря на тротоара.
Повдигнах се на пръсти -
да те видя, тогава чух да пеят сини пътища и
златни огънчета да запридат светулките над
нивите и къщите.
Добра ли беше срещата? - не помня.
Навярно от тогава ми остана една трапчинка
върху бузата - за спомен -
и вкус на медовина в устата от първата целувка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
