Първа среща
Така започна всичко -
беше дълго лято, в зениците ни капеше омара.
В това градче, от тишина залято,
ти стъпките ми спря на тротоара.
Повдигнах се на пръсти -
да те видя, тогава чух да пеят сини пътища и
златни огънчета да запридат светулките над
нивите и къщите.
Добра ли беше срещата? - не помня.
Навярно от тогава ми остана една трапчинка
върху бузата - за спомен -
и вкус на медовина в устата от първата целувка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
