Така започна всичко -
беше дълго лято, в зениците ни капеше омара.
В това градче, от тишина залято,
ти стъпките ми спря на тротоара.
Повдигнах се на пръсти -
да те видя, тогава чух да пеят сини пътища и
златни огънчета да запридат светулките над
нивите и къщите.
Добра ли беше срещата? - не помня.
Навярно от тогава ми остана една трапчинка
върху бузата - за спомен -
и вкус на медовина в устата от първата целувка.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
