fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
22 февр. 2014 г., 21:55

Първата стъпка 

  Поэзия » Любовная
1707 1 4

Колко много изписани думи.

Колко малко си схванал от тях.

Не - стени, планини помежду ни

днес застават. И всяка от тях

е една пропиляна година.

Вече няма пътеки назад.

Няма бряг. Няма мост - да премина.

Ти си чужд и така непознат.

Но протегнеш ли плахо ръката,

но открехнеш ли леко врата,

знай че аз ще обърна земята,

за да стигна до теб! Ще летя

през небета, обагрени в черно,

през пространства, сковани от студ.

Ще горя като свещ. До последно!

Ще протягам ръце като луд,

който нищичко друго си няма,

само спомени свързани с теб...

 

Ще обърна света! Ала трябва

ти да тръгнеш към мен най-напред.

© Васка Мадарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да....!
  • Само жена, която е изпитала същото като теб, може да усети колко е голяма болката в стиховете ти... Дано думите ни са били по-чути, отколкото си мислим. : )
  • Наистина перфектно! Побиват ме тръпки от всяка дума (а това се случва много рядко).
  • Перфектно!
Предложения
: ??:??