Първата стъпка

22 feb 2014, 21:55

Poesía » De amor

1836 1 4

Колко много изписани думи.

Колко малко си схванал от тях.

Не - стени, планини помежду ни

днес застават. И всяка от тях

е една пропиляна година.

Вече няма пътеки назад.

Няма бряг. Няма мост - да премина.

Ти си чужд и така непознат.

Но протегнеш ли плахо ръката,

но открехнеш ли леко врата,

знай че аз ще обърна земята,

за да стигна до теб! Ще летя

през небета, обагрени в черно,

през пространства, сковани от студ.

Ще горя като свещ. До последно!

Ще протягам ръце като луд,

който нищичко друго си няма,

само спомени свързани с теб...

Ще обърна света! Ала трябва

ти да тръгнеш към мен най-напред.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

patenceto (Надя Георгиева)

2014-06-26T17:02:39+03:00

Да....!
kremitoo (Някоя)

2014-02-28T10:05:56+02:00

Само жена, която е изпитала същото като теб, може да усети колко е голяма болката в стиховете ти... Дано думите ни са били по-чути, отколкото си мислим. : )
dark_winged (Мирела Шопова)

2014-02-23T11:56:13+02:00

Наистина перфектно! Побиват ме тръпки от всяка дума (а това се случва много рядко).
toxin (Таня Донова)

2014-02-22T21:55:26+02:00

Перфектно!