Първи и последен
Пилееш ме, от тебе аз изтичам...
Не... вятър си! А аз - глухарче бедно.
Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам
и зная, че ме имаш за последно.
Изгуби ме, като игла в сеното...
не можеш, не търси, не ме откривай,
сега наистина ще загорчи виното
и вече спомена за мен изтривай.
Когато ти повярвах, че ме искаш,
била съм може би стъкло прозрачно,
какво от мен остана да събличаш,
нима си чакал нещо по-различно?
Видя ме гола, а душата - боса,
бях лутаща и търсеща прегради...
В ръцете си сърцето си ти нося -
душата ми ти сам извади...
Взема ме, имаше ме и ми се насити,
от теб излизам... вече не си беден,
във бисери превърнах си сълзите,
за мене ще си първи и последен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
