10.05.2011 г., 13:58 ч.

Първи и последен 

  Поезия
566 0 5

Пилееш ме, от тебе аз изтичам...

Не... вятър си! А аз - глухарче бедно.

Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам

и зная, че ме имаш за последно.

 

Изгуби ме, като игла в сеното...

не можеш, не търси, не ме откривай,

сега наистина ще загорчи виното

и вече спомена за мен изтривай.

 

Когато ти повярвах, че ме искаш,

била съм може би стъкло прозрачно,

какво от мен остана да събличаш,

нима си чакал нещо по-различно?

 

Видя ме гола, а душата - боса,

бях лутаща и търсеща прегради...

В ръцете си сърцето си ти нося -

душата ми ти сам извади...

 

Взема ме, имаше ме и ми се насити,

от теб излизам... вече не си беден,

във бисери превърнах си сълзите,

за мене ще си първи и последен...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??