Първи сняг
И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам
да ги хвана в ефира,
тъй наивно, по детски,
снежна песничка свиря.
Този сняг, този сняг,
аз го чакам отдавна,
пред лицето на Бога
всички ние сме равни.
Полудяло от радост,
от радост сърцето
става бяла снежинка,
а лицето ми свети.
И хлапето, хлапето,
дето в мене живее,
към небето поглежда,
вижда призрачна фея,
тя му маха и маха,
и го вика при нея.
Този сняг е вълшебен.
Аз за чудо копнея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
