Първи сняг
И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам
да ги хвана в ефира,
тъй наивно, по детски,
снежна песничка свиря.
Този сняг, този сняг,
аз го чакам отдавна,
пред лицето на Бога
всички ние сме равни.
Полудяло от радост,
от радост сърцето
става бяла снежинка,
а лицето ми свети.
И хлапето, хлапето,
дето в мене живее,
към небето поглежда,
вижда призрачна фея,
тя му маха и маха,
и го вика при нея.
Този сняг е вълшебен.
Аз за чудо копнея!
© Nina Sarieva All rights reserved.
