Първият път
Беше красива, леко хладна нощ,
вятърът подухваше,
небето плачеше леко,
двамата стояхме сгушени в себе си
и чакахме заветния момент.
Бутилка вино на масата стоеше
и няколко красиви свещи,
и всичко беше някак съвършено
почти, уви, не чак до там...
Часовникът не спираше да трака,
както и нашите сърца
и думите си ляхме монотонно,
като някоя река.
Времето безмилостно хвърчеше,
но някои от нас не бързаха - нали?
Защото знаеха,
че това беше последната близост
от тук нататъка - уви...
Всичко беше тъй прекрасно,
като във игрален филм,
сладко, страстно и опасно,
като в лек игрален филм.
Стояхме в себе си и бяхме тъжни.
защото минало за нас не ще има вече,
отиваме във новия свят
при истинските хора с проблеми.
И почнахме,
и спирахме,
тъжахме,
но не се отказахме,
продължавахме
и всичко беше толкова красиво...
А после,
часовникът безмилостно ни раздели,
остави ни сами със тази страст,
без да можем с никой да я споделим.
Бил съм с доста преди теб,
но с тебе беше уникално,
за пръв път почувствах тръпката - уви...
А сега теб те няма,
никога те е нямало до мен,
сърцето ми не плаче...
много сълзи е проляло преди това,
но се е свило, отново ранено,
като всяко пето пребито дето по света...
Силен съм бил винаги, а пред теб съм слаб,
от нищо не ме беше страх до сега...
страх ме е, че си отиваш,
страх ме е, че не мога да те спра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Все права защищены
