Първият път
Беше красива, леко хладна нощ,
вятърът подухваше,
небето плачеше леко,
двамата стояхме сгушени в себе си
и чакахме заветния момент.
Бутилка вино на масата стоеше
и няколко красиви свещи,
и всичко беше някак съвършено
почти, уви, не чак до там...
Часовникът не спираше да трака,
както и нашите сърца
и думите си ляхме монотонно,
като някоя река.
Времето безмилостно хвърчеше,
но някои от нас не бързаха - нали?
Защото знаеха,
че това беше последната близост
от тук нататъка - уви...
Всичко беше тъй прекрасно,
като във игрален филм,
сладко, страстно и опасно,
като в лек игрален филм.
Стояхме в себе си и бяхме тъжни.
защото минало за нас не ще има вече,
отиваме във новия свят
при истинските хора с проблеми.
И почнахме,
и спирахме,
тъжахме,
но не се отказахме,
продължавахме
и всичко беше толкова красиво...
А после,
часовникът безмилостно ни раздели,
остави ни сами със тази страст,
без да можем с никой да я споделим.
Бил съм с доста преди теб,
но с тебе беше уникално,
за пръв път почувствах тръпката - уви...
А сега теб те няма,
никога те е нямало до мен,
сърцето ми не плаче...
много сълзи е проляло преди това,
но се е свило, отново ранено,
като всяко пето пребито дето по света...
Силен съм бил винаги, а пред теб съм слаб,
от нищо не ме беше страх до сега...
страх ме е, че си отиваш,
страх ме е, че не мога да те спра...
© Илия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ех Илийка, винаги си бил добър!
-
Всеки истински мъж, трябва да има жена пред която да се страхува...
Това отваря още толкова страници от душата му!!!
Прекрасен стих!!!
-
Когато много искаш нещо или някой място за страх няма!!!Решителност,борбеност и търпение трябват!Нищо няма да спечелиш,ако се свиеш в черупката си да страдаш!Така няма да я спреш!!!Много хубаво е написано!Буря от чувства!Браво
-
страхът не е любов!
от мен го запомни
с обич! Нел
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
