17 окт. 2006 г., 14:25

Първият работен ден...

2.7K 0 3
За всичко има първи път.
И после следва втори път.
И тъй нататък...
И ето чака ни светът,
по-нов, невероятен...
Първия работен ден,
не мой, на моята жена!
Щастлив е той за мен,
а за нея - лъч от светлина,
в мрачния тунел от самота.
Пожелавам и много успехи
и нови надежди!
Светът навън, не лек е,
но това е нашето време.
О, трябва и аз да потеглям,
че за работа закъснявам,
А на всички жени, без работа,
нова работа, аз пожелавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...