17 oct 2006, 14:25

Първият работен ден...

  Poesía
2.7K 0 3
За всичко има първи път.
И после следва втори път.
И тъй нататък...
И ето чака ни светът,
по-нов, невероятен...
Първия работен ден,
не мой, на моята жена!
Щастлив е той за мен,
а за нея - лъч от светлина,
в мрачния тунел от самота.
Пожелавам и много успехи
и нови надежди!
Светът навън, не лек е,
но това е нашето време.
О, трябва и аз да потеглям,
че за работа закъснявам,
А на всички жени, без работа,
нова работа, аз пожелавам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...