17 oct 2006, 14:25

Първият работен ден...

  Poesía
2.7K 0 3
За всичко има първи път.
И после следва втори път.
И тъй нататък...
И ето чака ни светът,
по-нов, невероятен...
Първия работен ден,
не мой, на моята жена!
Щастлив е той за мен,
а за нея - лъч от светлина,
в мрачния тунел от самота.
Пожелавам и много успехи
и нови надежди!
Светът навън, не лек е,
но това е нашето време.
О, трябва и аз да потеглям,
че за работа закъснявам,
А на всички жени, без работа,
нова работа, аз пожелавам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...