Пъстрей във живота ми Есен стоцветна!
Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя
Светлината. И с мене да иде на бал.
Лъчите на тъжната, бледа Луна,
снежинките нежни - скъпоценен кристал
с теб Есен Любима и с никоя друга
така ми се иска, така съм копнял
в щастливите мигове да споделя!
За миг като този - цял живот съм живял!
Притаена зад Лятото Есен Стоцветна
събуждаш в сърцето ми горестна жал!
Злато на дъното леко просветва
покрито от горе му с броня от кал!
През зимните вихри за мене потрепва
надежда за Пролет и за нов карнавал.
Пъстрей във живота ми Есен заветна!
За красотата ти нежна аз всичко бих дал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
