Пъстрей във живота ми Есен стоцветна!
Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя
Светлината. И с мене да иде на бал.
Лъчите на тъжната, бледа Луна,
снежинките нежни - скъпоценен кристал
с теб Есен Любима и с никоя друга
така ми се иска, така съм копнял
в щастливите мигове да споделя!
За миг като този - цял живот съм живял!
Притаена зад Лятото Есен Стоцветна
събуждаш в сърцето ми горестна жал!
Злато на дъното леко просветва
покрито от горе му с броня от кал!
През зимните вихри за мене потрепва
надежда за Пролет и за нов карнавал.
Пъстрей във живота ми Есен заветна!
За красотата ти нежна аз всичко бих дал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
