Попива в очите ми Есен стоцветна!
Остана там нейде далеч Пролетта...
Във лудешкия бяг на реката живял
в очакване тръпна пред мен да просветне
облечена в рокля на пъстри цветя
Светлината. И с мене да иде на бал.
Лъчите на тъжната, бледа Луна,
снежинките нежни - скъпоценен кристал
с теб Есен Любима и с никоя друга
така ми се иска, така съм копнял
в щастливите мигове да споделя!
За миг като този - цял живот съм живял! ...