12 февр. 2019 г., 09:46

Път

615 0 0

Животът е събуждане

Животът е начало

Животът е прераждане и ново раждане.

...................................................

Започваме начисто, без багаж.

И нямаме дори секунда стаж

И нямане дори минута спомен

От стария дори си нямаме и помен

 

А само жажда за живот...

Неистова, безпределна и отново

Поемаме си дъх, и на челото с пот

Поемаме по пътя си наново.

 

Но идва ден, когато всичко се обръща

И много спомени ни връща

И някой близък, приятел или роднина

Си тръгва, ей така без видима причина.

 

Така приятеля ни скъп си тръгна

Не каза нищо, дори не ни прегърна

Изглежда е завършил земния си път

И поел е, по небесния такъв.

 

Върви приятелю, върви

И горе е за хора

Макар, че само нашите души

Отиват горе в простора.

 

Но някой ден, ще се намерим

И всички много ще се смеем

И въпреки, че нямаме тела

Ще правим пак, отново, щурави неща.

 

И този ден ще беше толкова обикновен.

 

В памет на добър приятел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...