12.02.2019 г., 9:46

Път

612 0 0

Животът е събуждане

Животът е начало

Животът е прераждане и ново раждане.

...................................................

Започваме начисто, без багаж.

И нямаме дори секунда стаж

И нямане дори минута спомен

От стария дори си нямаме и помен

 

А само жажда за живот...

Неистова, безпределна и отново

Поемаме си дъх, и на челото с пот

Поемаме по пътя си наново.

 

Но идва ден, когато всичко се обръща

И много спомени ни връща

И някой близък, приятел или роднина

Си тръгва, ей така без видима причина.

 

Така приятеля ни скъп си тръгна

Не каза нищо, дори не ни прегърна

Изглежда е завършил земния си път

И поел е, по небесния такъв.

 

Върви приятелю, върви

И горе е за хора

Макар, че само нашите души

Отиват горе в простора.

 

Но някой ден, ще се намерим

И всички много ще се смеем

И въпреки, че нямаме тела

Ще правим пак, отново, щурави неща.

 

И този ден ще беше толкова обикновен.

 

В памет на добър приятел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...