Изпратил Си ми Своя вятър,
за да заплача и да го гоня.
И във нежност болките отмяташ,
да не ме прекършат мен пред спомена...
Виж, до бяло светя в изнемога, ...
И в скръбта, която сменя друга скръб,
абсурда вкусвах с радост.
Лицето на една реалност бе за друга гръб –
изцяло жива, примесена с горчива сладост.
Откривах свидни стъпки във нощта ...
