Mishaelita (Михаела Грънчарова)
13 25
30 нояб. 2008 г., 19:00

Път 

  Поэзия » Философская
1153 0 4

Път

 

Пух самотен нежен се носи,
да - ето го там!
Лети на белоснежни подноси
цял в лъчите облян...

 

Търси своя син небосвод,
където в простора ще бъде свободен.
Ще намери своя светъл възход
и със вечността ще бъде сроден...

 

И няма да има тъга, ни гняв, ни завист,
нито лъжа, подлост, ни страх,
не ще се избира злобна ненавист,
не ще се посегне вече към грях.

 

Ще разцъфне щастие
от цвета на любовта.
Ще се усмихне радост
от искра на любовта.
Ще се възроди душа
от дъха на любовта.

 

Пух самотен нежен се носи,
лети към цветен воал.
Докосва листенце от рози
и се завихря с ветрения бал.

 

Накъде ли ще го отвее този сал?

 

29.11.2008г.

© Михаела Грънчарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??