Mishaelita (Михаела Грънчарова)
13 25
Nov 30, 2008, 7:00 PM

Път 

  Poetry » Phylosophy
1150 0 4

Път

 

Пух самотен нежен се носи,
да - ето го там!
Лети на белоснежни подноси
цял в лъчите облян...

 

Търси своя син небосвод,
където в простора ще бъде свободен.
Ще намери своя светъл възход
и със вечността ще бъде сроден...

 

И няма да има тъга, ни гняв, ни завист,
нито лъжа, подлост, ни страх,
не ще се избира злобна ненавист,
не ще се посегне вече към грях.

 

Ще разцъфне щастие
от цвета на любовта.
Ще се усмихне радост
от искра на любовта.
Ще се възроди душа
от дъха на любовта.

 

Пух самотен нежен се носи,
лети към цветен воал.
Докосва листенце от рози
и се завихря с ветрения бал.

 

Накъде ли ще го отвее този сал?

 

29.11.2008г.

© Михаела Грънчарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??