31 янв. 2014 г., 13:47
Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът...
Загърбил съм следи и съжаления.
Вървя през сняг, а зная, че е път.
Не съм щастлив и крача без съмнения...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация