Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
31 янв. 2014 г., 13:47

Път 

  Поэзия » Другая
1245 1 14

Път, потънал в сняг и тишина,

като откровение... Като в приказка,

само стъпките ми в тихото хрущят

и раждат в приказното истинност.

Вървя... и сипе се снегът...

Загърбил съм следи и съжаления.

Вървя през сняг, а зная, че е път.

Не съм щастлив и крача без съмнения...

© Марин Урумов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен подарък, zelena! Много благодаря!
    Eia, поздрави и от мен!
  • Разбирам те...
    Поздрав, Арман!
    http://www.youtube.com/watch?v=8viQSBpOjqM&feature=youtu.be
  • Толкова много се съдържа в тази миниатюра...
    Поздрави!
  • ... А там е толкова интересно понякога...
  • Много дълбочина и тук!
    Когато стиховете замислят читателя, го карат да се обърне навътре, към себе си!
  • Защо не може да се отговаря на всеки коментар персонално? Нали е редно, ако някой прояви специално отношение към теб, да му отвърнеш със същото?! Считам, че липсата на подобна опция е сериозен пропуск в администрирането на сайта...
    Сега да поасоциирам малко...
    Благодаря, ДВАТА_ВЪЛКА! Асоциацията между никнейма ти, стила на стихотворението ти и стихотворението "Вълк" на Карбовски ме намери сама.
    Анабел, и на мен ми харесва името Арман. Означава желание и/или мечта (от персийски) и се асоциирам с него, само в този смисъл... Левон, означава лъв (от арменски), и в случая, по-скоро асоциацията не е със символиката, а със самото име, което е на единия от двамата ми приятели от детство... Тук е мястото и на последната ми асоциация: "Совите не са това, което са!"
    Поздрави!
  • много стихове има за Пътя, Арман...
    това е вечно отворена тема.
    много ми хареса твоето виждане!
    поздравявам те с един мой стих по темата!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=164740
  • Ако после има друг, не можеш да му поднесеш съмненията си. Би било жестоко...
  • Може би не е трябвало да загърбваш следите...Щастието понякога е и в съмненията.Другото е само сняг!
  • Малко се притеснявам (защо ли?!)да не бъда банален, но ще последвам традицията на човешкото общуване, за да ви благодаря, че в контекста на последното съм ви провокирал. Благодаря: Sanvali, zelenvik, Ена, Katriona. Искам и да уточня, че всъщност, не се възприемам като поет и изявата ми като такъв е само моментна, изключително рядка потребност за споделяне и самоизява... Но пък компенсирам с това, че съм добър читател с никаква склонност за изява като критик. Поздрави!
  • За съжаление в болката се израства...

    Поздравявам те за истинния стих!
  • по пътя изчезват съмнения
    отново си жив
    белотата мами...
  • Много мое усещане...
    Почувствах те.
    Да, когато човек е нещастен, израства... и загърбва съмненията... съмнения има, когато има и надежда...
    Много ми хареса стиха ти!!!
    Жив стих, истинен, от сърцето!
    Благодаря, за което!!!
  • Много размишлявах над този стих - наистина ли човек загърбва съмненията само когато е нещастен?
Предложения
: ??:??