Път, потънал в сняг и тишина,
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът...
Загърбил съм следи и съжаления.
Вървя през сняг, а зная, че е път.
Не съм щастлив и крача без съмнения...
© Марин Урумов Всички права запазени
Eia, поздрави и от мен!