6 июн. 2021 г., 18:10

Път към бездната

492 0 1

И аз в небитието ще изчезна,

какво да правя - съдбата е такава!
Всички отиваме в тази бездна

и това, разбира се, ме натъжава.

Защо светът е толкова жесток,

съмнявам се, че има нещо отвъд,

просто кратък е житейският срок,

кратък е нашият земен път.

Земният живот няма да се повтори,

това, за съжаление, е безспорно,

затуй да оцелее - всеки се бори,

сърцето ми е силно, непокорно,

до последно аз ще се съпротивлявам,

но в крайна сметка - ще загубя,

в крайна сметка - няма да оцелявам,

макар че живота силно аз любя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...