6.06.2021 г., 18:10

Път към бездната

490 0 1

И аз в небитието ще изчезна,

какво да правя - съдбата е такава!
Всички отиваме в тази бездна

и това, разбира се, ме натъжава.

Защо светът е толкова жесток,

съмнявам се, че има нещо отвъд,

просто кратък е житейският срок,

кратък е нашият земен път.

Земният живот няма да се повтори,

това, за съжаление, е безспорно,

затуй да оцелее - всеки се бори,

сърцето ми е силно, непокорно,

до последно аз ще се съпротивлявам,

но в крайна сметка - ще загубя,

в крайна сметка - няма да оцелявам,

макар че живота силно аз любя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...