Път към сърцето ти...
Вървя по онзи стръмен път -
към сърцето ти -
безкрайно самотна,
почти без надежди,
уморена от спомени,
които остави в душата ми
преди да си тръгнеш.
Вървя... по пътя си виждам
се връщат
души, от теб наранени,
свити от болката,
с ограбени спомени...
захвърлени в нищото,
понесли на гръб своето
минало бъдеще...
Вървя и се питам -
не те ли боли от това,
че раняваш, а после забравяш
тези, на които си казвал,
дори и един път ''Обичам те''...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Михалева Все права защищены
от мен!!!
