30 янв. 2007 г., 00:42

Път към възвишеното

1K 0 2
Добре че вали,
сълзите отмива.
По чужди следи
нов път се открива.
Душата ми стене,
но пак ще пътувам,
да стигне до мене
нов звук-нечуван.
Да достигна безкрая,
да съм там по света,
да се боря за рая,
да превзема мига.
Самотата убива,
но ме прави по-силна.
Любовта е красива,
но се чувствам лабилна.
И колкото пъти
да поглеждам звездите
те превземат ума ми
и пътят открит е.
...Уморена,сломена
сега отпускам глава
и макар съкрушена
осъзнавам това:
да достигнеш безкрая
не е пътят лек
и да откриеш ти рая
оставаш просто ЧОВЕК!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...