30 янв. 2007 г., 00:42

Път към възвишеното

1K 0 2
Добре че вали,
сълзите отмива.
По чужди следи
нов път се открива.
Душата ми стене,
но пак ще пътувам,
да стигне до мене
нов звук-нечуван.
Да достигна безкрая,
да съм там по света,
да се боря за рая,
да превзема мига.
Самотата убива,
но ме прави по-силна.
Любовта е красива,
но се чувствам лабилна.
И колкото пъти
да поглеждам звездите
те превземат ума ми
и пътят открит е.
...Уморена,сломена
сега отпускам глава
и макар съкрушена
осъзнавам това:
да достигнеш безкрая
не е пътят лек
и да откриеш ти рая
оставаш просто ЧОВЕК!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...