24 дек. 2007 г., 10:55

Път към звездите

1.5K 0 12

Събрах разпилени надежди,

в душата на топло ги скрих,

съдбата погледнах под вежди,

красота в любовта преоткрих.

Запалих на вярата огъня,

поддържах го жив, да искри,

разпъна ме Дяволът, Бога

 потърсих в далечни гори.

Тъмните сили в душата

напират, зове ме смъртта,

протегнах ръка към съдбата,

почувствах сърцето в гръдта.

Приласка ме с прегръдка нощта,

денят ме изпълни със сила,

гори на живота свещта,

вървя, по пътя не спирам.

Своята мисия следвам

по пътя житейски нелек,

стари пътеки изследвам,

пътища в новия век.

Красота в любовта преоткрих,

запалих на вярата огъня,

в душата надеждите скрих,

последвах завета на Бога.

По пътя си дири оставих,

пребродих Вселената звездна,

мостове здрави поставих,

запълних житейските бездни.

 

Поздравления на всички за празниците.

Поддържайте огъня на вярата, надеждата и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...