24 дек. 2007 г., 10:55

Път към звездите

1.5K 0 12

Събрах разпилени надежди,

в душата на топло ги скрих,

съдбата погледнах под вежди,

красота в любовта преоткрих.

Запалих на вярата огъня,

поддържах го жив, да искри,

разпъна ме Дяволът, Бога

 потърсих в далечни гори.

Тъмните сили в душата

напират, зове ме смъртта,

протегнах ръка към съдбата,

почувствах сърцето в гръдта.

Приласка ме с прегръдка нощта,

денят ме изпълни със сила,

гори на живота свещта,

вървя, по пътя не спирам.

Своята мисия следвам

по пътя житейски нелек,

стари пътеки изследвам,

пътища в новия век.

Красота в любовта преоткрих,

запалих на вярата огъня,

в душата надеждите скрих,

последвах завета на Бога.

По пътя си дири оставих,

пребродих Вселената звездна,

мостове здрави поставих,

запълних житейските бездни.

 

Поздравления на всички за празниците.

Поддържайте огъня на вярата, надеждата и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...