24.12.2007 г., 10:55

Път към звездите

1.5K 0 12

Събрах разпилени надежди,

в душата на топло ги скрих,

съдбата погледнах под вежди,

красота в любовта преоткрих.

Запалих на вярата огъня,

поддържах го жив, да искри,

разпъна ме Дяволът, Бога

 потърсих в далечни гори.

Тъмните сили в душата

напират, зове ме смъртта,

протегнах ръка към съдбата,

почувствах сърцето в гръдта.

Приласка ме с прегръдка нощта,

денят ме изпълни със сила,

гори на живота свещта,

вървя, по пътя не спирам.

Своята мисия следвам

по пътя житейски нелек,

стари пътеки изследвам,

пътища в новия век.

Красота в любовта преоткрих,

запалих на вярата огъня,

в душата надеждите скрих,

последвах завета на Бога.

По пътя си дири оставих,

пребродих Вселената звездна,

мостове здрави поставих,

запълних житейските бездни.

 

Поздравления на всички за празниците.

Поддържайте огъня на вярата, надеждата и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...