24 dic 2007, 10:55

Път към звездите

1.5K 0 12

Събрах разпилени надежди,

в душата на топло ги скрих,

съдбата погледнах под вежди,

красота в любовта преоткрих.

Запалих на вярата огъня,

поддържах го жив, да искри,

разпъна ме Дяволът, Бога

 потърсих в далечни гори.

Тъмните сили в душата

напират, зове ме смъртта,

протегнах ръка към съдбата,

почувствах сърцето в гръдта.

Приласка ме с прегръдка нощта,

денят ме изпълни със сила,

гори на живота свещта,

вървя, по пътя не спирам.

Своята мисия следвам

по пътя житейски нелек,

стари пътеки изследвам,

пътища в новия век.

Красота в любовта преоткрих,

запалих на вярата огъня,

в душата надеждите скрих,

последвах завета на Бога.

По пътя си дири оставих,

пребродих Вселената звездна,

мостове здрави поставих,

запълних житейските бездни.

 

Поздравления на всички за празниците.

Поддържайте огъня на вярата, надеждата и любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...