Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка
своята обич единствено;
и все я отпращам, но все самичка
препречва ми пътя с предимството.
От лутане куцат вече мечтите -
нямат къде да паркират.
Способни да спрат на мъката дните
но не и да ги шофират.
Щом щастие вземе че ми бибитне,
се стряскам и падам в помии.
Свободата сама не иска да литне...
все страх я е... катаджии...
Стремежът за ред и пътните знаци
следвам от страх от хаоса.
Престъпвам ги пак от страх, значи
от страх, че недобре справям се...
... и мисълта ми спи на кръстовища,
за да сънува къде да поеме.
На пътната лента за чудовища
от будна съвест доброто дреме.
И сутрин будя пак светофарите
с на надеждата песента:
не със зеленото от светофарите
да си тръгва и любовта.
И вечер заспивам на маркировките
на пътя, защото за дом мечтая.
И сутрин ме сръчква регулировчика:
- На грешният път си, а търсиш рая !!!
Таня Дачева
© Таня Дачева Все права защищены