Jan 9, 2015, 4:15 PM

Път от безпътици 

  Poetry » Phylosophy
566 0 3

Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.

 

Все ходя, все хванала за ръчичка
своята обич единствено;
и все я отпращам, но все самичка
препречва ми пътя с предимството.

 

От лутане куцат вече мечтите -
нямат къде да паркират.
Способни да спрат на мъката дните
но не и да ги шофират.

 

Щом щастие вземе че ми бибитне,
се стряскам и падам в помии.
Свободата сама не иска да литне...
все страх я е... катаджии...

 

Стремежът за ред и пътните знаци
следвам от страх от хаоса.
Престъпвам ги пак от страх, значи
от страх, че недобре справям се...

 

... и мисълта ми спи на кръстовища,
за да сънува къде да поеме.
На пътната лента за чудовища
от будна съвест доброто дреме.

 

И сутрин будя пак светофарите
с на надеждата песента:
не със зеленото от светофарите
да си тръгва и любовта.

 

И вечер заспивам на маркировките
на пътя, защото за дом мечтая.
И сутрин ме сръчква регулировчика:
- На грешният път си, а търсиш рая !!!                  

 

 

Таня Дачева 

© Таня Дачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това го почувствах много близко!Винаги си личи, когато нещо идва от душата и тук това очевидно е така!!!Мисля, че много добре те разбирам... този страх, това чувство за изгубеност, да търсиш рая, а да се чувстваш като в ада и все да те е страх, че правиш нещо грешно, а в себе си имаш обич и много надежда...!!!Истинска поезия, която ми говори толкова много и ме кара да се чувствам разбрана!Браво!!
  • Благодаря! На свой ред пожелавам да намалят знаците като А12 , А15 и А17 за сметка на сподобността да се справим с препятствията, които обозначават
  • Хубава е тази шофьорско-философска, пътнико-безпътица, крайно време е да се появи знак В34 след което Е9.Като награда получавате знак Е11 и нека винаги ви съпътства знак В3
Random works
: ??:??