27 янв. 2007 г., 00:17

ПЪТ ЗА ДВАМА

701 0 2
                              По този път вървиме двама -
                              път наш, на нашата любов.
                              Не искам ние да се разделим
                              на кръстопътя на живота.

                              Защото днес е трудно, трудно
                              да останеш в тази пустош сам
                              и леко, и унесен във мечтите,
                              ти да вървиш без блян и свян.

                              Любовта е тъй устроена,
                              че и две сърца в едно се сливат,
                              когато пламналата обич
                              в нежност ги обгръща.

                                                 Е, СЪГЛАСЕН ЛИ СИ, МИЛИ,
                                                 ДВАМА С ТЕБЕ ДА ВЪРВИМ?... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз мисля, че може и по-добре. Поздрав!
  • разбирам какво си искала да кажеш, но си го написала ужасно. Извини ме, но целият ти стих е един голям хаос.Продължавай да опитваш...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...