15 апр. 2013 г., 17:49

Пътека

583 0 2

 

П Ъ Т Е К А

 

Изнизва се

животът,

а още

търся аз…

Кога

ще те намеря

теб,

истинска Любов?!

Душата

те жадува…

Душата ми

се гърчи…

Ела,

лице открий,

сърцето

успокой ми.

Побързай,

залезът догаря.

И скоро

ще се спусне

мрак.

Бъди ми

светлинка

в нощта.

И дай ми

силна вяра –

да поема

по дългия си път

спокойна.

 

В тъмното

оставила

пътека...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...