П Ъ Т Е К А
Изнизва се
животът,
а още
търся аз…
Кога
ще те намеря
теб,
истинска Любов?!
Душата
те жадува…
Душата ми
се гърчи…
Ела,
лице открий,
сърцето
успокой ми.
Побързай,
залезът догаря.
И скоро
ще се спусне
мрак.
Бъди ми
светлинка
в нощта.
И дай ми
силна вяра –
да поема
по дългия си път
спокойна.
В тъмното
оставила
пътека...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
