Apr 15, 2013, 5:49 PM

Пътека

  Poetry
578 0 2

 

П Ъ Т Е К А

 

Изнизва се

животът,

а още

търся аз…

Кога

ще те намеря

теб,

истинска Любов?!

Душата

те жадува…

Душата ми

се гърчи…

Ела,

лице открий,

сърцето

успокой ми.

Побързай,

залезът догаря.

И скоро

ще се спусне

мрак.

Бъди ми

светлинка

в нощта.

И дай ми

силна вяра –

да поема

по дългия си път

спокойна.

 

В тъмното

оставила

пътека...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...