ПЪТЕКАТА
Разгърден до голо,
и рошав и блед,
и мъничко тъжен,
с душа на поет.
Със вид на каторжник,
осъден, поне
петнайсет години
да не види коне!
Със вид на любовник
на сляпа жена,
която разбрала е
какво е душа.
Която с ръцете си,
когато е спал
е познала лицето му,
и е останала там…
…разгърден до голо,
ядосан почти,
вървеше поетът
от ранни зори
по тясна пътечка,
по която преди
са вървели поети
и слепи жени!
Емил Стоянов
08.08.2017г.
© Емил Стоянов Все права защищены