Aug 8, 2017, 11:43 PM

Пътеката

  Poetry » Other
715 1 1

ПЪТЕКАТА

 

Разгърден до голо,
и рошав и блед,
и мъничко тъжен,
с душа на поет.
Със вид на каторжник,
осъден, поне
петнайсет години
да не види коне!
Със вид на любовник
на сляпа жена,
която разбрала е
какво е душа.
Която с ръцете си,
когато е спал
е познала лицето му,
и е останала там…
…разгърден до голо,
ядосан почти,
вървеше  поетът
от ранни зори
по тясна пътечка,
по която преди
са вървели поети
и слепи жени!

 

Емил Стоянов
08.08.2017г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...