29 авг. 2019 г., 07:46

Пътеките на България

680 1 4

На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?

Славейков родил се е там.
Носете словата му с плам!
Бъдете за спомена храм!
Вървете по пътя голям!

Отминахме гара Кръстец.
Двамина говорят с мъдрец.
Дружина съставя живец.
Машината спря в Дебелец.

Изниза се друмник доволен.
Навлизам в лазурен Престолен.
Навярно в купето ще друса
и всеки ще мисли за Русе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес на кея на Дунав ще изпратя залеза, а утре ме чака път към блатото...
  • Красива е нашата Родина.Всяка нейна пътечка заслужава своя стих.
  • Все още не съм посещавал град Русе, но при наличие на удобна възможност не бих се поколебал да направя това. Бързите влакове, които прекосяват красивата Балканска линия, предлагаща съвкупност от възхитителни гледки, „акостират“ на вашата родна земя. Спомняйте си хубавите мигове – във всеки един от тях се крие по нещо лирично, различно и комично! Живейте с усмивка и винаги когато имате възможност да се завърнете на брега на кея, направете го!
  • Русе- моят роден град. Бил ли си някога там? Изпращал ли си залеза с любим човек до теб? Стоях на брега на кея, толкова много исках да съм заедно с любимия си. Покрай мен преминаваха влюбени двойки хванати за ръце. Мъже и жени на всякаква възраст. Има и щастливи си мислех наум и бях щастлива за тяхното щастие, въпреки, че душата ми ридаеше в мен. Пожелавам ти да посетиш Русе, но не бъди сам - бъди с любимата си!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...