29.08.2019 г., 7:46

Пътеките на България

677 1 4

На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?

Славейков родил се е там.
Носете словата му с плам!
Бъдете за спомена храм!
Вървете по пътя голям!

Отминахме гара Кръстец.
Двамина говорят с мъдрец.
Дружина съставя живец.
Машината спря в Дебелец.

Изниза се друмник доволен.
Навлизам в лазурен Престолен.
Навярно в купето ще друса
и всеки ще мисли за Русе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес на кея на Дунав ще изпратя залеза, а утре ме чака път към блатото...
  • Красива е нашата Родина.Всяка нейна пътечка заслужава своя стих.
  • Все още не съм посещавал град Русе, но при наличие на удобна възможност не бих се поколебал да направя това. Бързите влакове, които прекосяват красивата Балканска линия, предлагаща съвкупност от възхитителни гледки, „акостират“ на вашата родна земя. Спомняйте си хубавите мигове – във всеки един от тях се крие по нещо лирично, различно и комично! Живейте с усмивка и винаги когато имате възможност да се завърнете на брега на кея, направете го!
  • Русе- моят роден град. Бил ли си някога там? Изпращал ли си залеза с любим човек до теб? Стоях на брега на кея, толкова много исках да съм заедно с любимия си. Покрай мен преминаваха влюбени двойки хванати за ръце. Мъже и жени на всякаква възраст. Има и щастливи си мислех наум и бях щастлива за тяхното щастие, въпреки, че душата ми ридаеше в мен. Пожелавам ти да посетиш Русе, но не бъди сам - бъди с любимата си!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...