thedac (Димитър Драганов)
873 1129
29.08.2019 г., 7:46 ч.

Пътеките на България 

  Поезия » Друга
513 1 4

На Трявна ни махат деца.
Засмени са тези лица.
Наблизо се лее река.
Какво ли ни чака сега?

Славейков родил се е там.
Носете словата му с плам!
Бъдете за спомена храм!
Вървете по пътя голям!

Отминахме гара Кръстец.
Двамина говорят с мъдрец.
Дружина съставя живец.
Машината спря в Дебелец.

Изниза се друмник доволен.
Навлизам в лазурен Престолен.
Навярно в купето ще друса
и всеки ще мисли за Русе.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес на кея на Дунав ще изпратя залеза, а утре ме чака път към блатото...
  • Красива е нашата Родина.Всяка нейна пътечка заслужава своя стих.
  • Все още не съм посещавал град Русе, но при наличие на удобна възможност не бих се поколебал да направя това. Бързите влакове, които прекосяват красивата Балканска линия, предлагаща съвкупност от възхитителни гледки, „акостират“ на вашата родна земя. Спомняйте си хубавите мигове – във всеки един от тях се крие по нещо лирично, различно и комично! Живейте с усмивка и винаги когато имате възможност да се завърнете на брега на кея, направете го!
  • Русе- моят роден град. Бил ли си някога там? Изпращал ли си залеза с любим човек до теб? Стоях на брега на кея, толкова много исках да съм заедно с любимия си. Покрай мен преминаваха влюбени двойки хванати за ръце. Мъже и жени на всякаква възраст. Има и щастливи си мислех наум и бях щастлива за тяхното щастие, въпреки, че душата ми ридаеше в мен. Пожелавам ти да посетиш Русе, но не бъди сам - бъди с любимата си!
Предложения
: ??:??