3 мая 2025 г., 19:57

Пътепис на здрача

432 14 10
Спомените се разпръсват бавно... Неотменно настъпва бяла тишина. Настъпва неусетно най-безследното напръскано със точици от тъмнина. Едно чудовище от нищото приижда - безформено, безцветно и гнети.   Защото бъдещето със неземен рентген вижда... нараства в хаоса, заплита те с коси. И губиш силата да се прощаваш с любимите довчерашни неща. И губиш силата да оцеляваш от керемидения залез натежал. Калинка Хадесова вече доближава - пълзи по лъч от тъмнина. И всяко слънце опустява низвергнато от бивша светлина.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички удостоили с внимание скромния ми стих.
    Бъдете здрави и благословени и да ви е честит националния празник Свети Георги Победоносец!
  • ...И губиш силата да се прощаваш с любимите довчерашни неща,
    Някак неусетно остаряваш,влюбен, но
    обречен на безкрайна самота....Много тъга и меланхолия усещам, Маестро!
  • Чудесен стих!
    „И всяко слънце опустява
    низвергнато от бивша светлина.“ - Великолепно, Младене!
  • Понякога се губим в хаоса от тъмнина и безнадежност! Пътешествието продължава все пак! Прекрасен стих!
  • Няма какво друго да кажа ,то е казано от всички коментирали!Поздрави,Приятелю!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...